Двама
С тебе сме като в театър
комедия и драма във едно.
Понякога повява южен вятър
и ни носи чувство,приказно.
Друг път вилнеят урагани
помитат всичко... свистят.
От пораженията нежелани
болезнено душите ни тъжат.
Сълзите и смеха се гонят
подобно на нощта с деня,
и двете ни сърца се търсят
бродейки по цялата земя.
Безкрайно силно се обичаме.
Изгаряме в безумна страст,
но често и се нараняваме,
без вината да търсим в нас.
От цялото това препускане,
умора има но и нежна красота.
Щом заедно тук се завръщаме
не е моно спектакъл любовта.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Николинка и Иво.
