Дванайстият час

7 oct 2011, 19:28

Poesía

1207 0 3

ДВАНАЙСТИЯ ЧАС

Ненавиждам дванайстия час,

в който всичко започва и свършва.

Пепеляшка отново съм аз.

Кой вълшебната пръчица скърши?

Ако някога все пак решиш

да ме търсиш с обувка изящна,

ще се скрия, а ти ще тъжиш

по следата ми мъничка, прашна.

Те, следите, са толкова ясни.

Водят право към топло огнище,

към дечицата наши прекрасни.

Не заменям това аз за нищо.

Чуй ме, принце! Вълшебство – копнееш?!

Ще приготвя от тази каляска

чуден тиквеник. Ще полудееш!

И насън даже ще ми примляскваш!

Обожавам вълшебния час,

в който пак ще сме принц и принцеса.

Тоя сън го сънувам и аз.

И започва в дванайсет без десет.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.