7 oct 2011, 19:28

Дванайстият час

  Poesía
1.6K 0 3

ДВАНАЙСТИЯ ЧАС

 

Ненавиждам дванайстия час,

в който всичко започва и свършва.

Пепеляшка отново съм аз.

Кой вълшебната пръчица скърши?

 

Ако някога все пак решиш

да ме търсиш с обувка изящна,

ще се скрия, а ти ще тъжиш

по следата ми мъничка, прашна.

 

Те, следите, са толкова ясни.

Водят право към топло огнище,

към дечицата наши прекрасни.

Не заменям това аз за нищо.

 

Чуй ме, принце! Вълшебство – копнееш?!

Ще приготвя от тази каляска

чуден тиквеник. Ще полудееш!

И насън даже ще ми примляскваш!

 

Обожавам вълшебния час,

в който пак ще сме принц и принцеса.

Тоя сън го сънувам и аз.

И започва в дванайсет без десет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...