7 oct 2011, 19:28

Дванайстият час

  Poesía
1.6K 0 3

ДВАНАЙСТИЯ ЧАС

 

Ненавиждам дванайстия час,

в който всичко започва и свършва.

Пепеляшка отново съм аз.

Кой вълшебната пръчица скърши?

 

Ако някога все пак решиш

да ме търсиш с обувка изящна,

ще се скрия, а ти ще тъжиш

по следата ми мъничка, прашна.

 

Те, следите, са толкова ясни.

Водят право към топло огнище,

към дечицата наши прекрасни.

Не заменям това аз за нищо.

 

Чуй ме, принце! Вълшебство – копнееш?!

Ще приготвя от тази каляска

чуден тиквеник. Ще полудееш!

И насън даже ще ми примляскваш!

 

Обожавам вълшебния час,

в който пак ще сме принц и принцеса.

Тоя сън го сънувам и аз.

И започва в дванайсет без десет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...