Дванайстият час
ДВАНАЙСТИЯ ЧАС
Ненавиждам дванайстия час,
в който всичко започва и свършва.
Пепеляшка отново съм аз.
Кой вълшебната пръчица скърши?
Ако някога все пак решиш
да ме търсиш с обувка изящна,
ще се скрия, а ти ще тъжиш
по следата ми мъничка, прашна.
Те, следите, са толкова ясни.
Водят право към топло огнище,
към дечицата наши прекрасни.
Не заменям това аз за нищо.
Чуй ме, принце! Вълшебство – копнееш?!
Ще приготвя от тази каляска
чуден тиквеник. Ще полудееш!
И насън даже ще ми примляскваш!
Обожавам вълшебния час,
в който пак ще сме принц и принцеса.
Тоя сън го сънувам и аз.
И започва в дванайсет без десет.
© Алина Стоянова All rights reserved.
