7 окт. 2011 г., 19:28

Дванайстият час

1.6K 0 3

ДВАНАЙСТИЯ ЧАС

 

Ненавиждам дванайстия час,

в който всичко започва и свършва.

Пепеляшка отново съм аз.

Кой вълшебната пръчица скърши?

 

Ако някога все пак решиш

да ме търсиш с обувка изящна,

ще се скрия, а ти ще тъжиш

по следата ми мъничка, прашна.

 

Те, следите, са толкова ясни.

Водят право към топло огнище,

към дечицата наши прекрасни.

Не заменям това аз за нищо.

 

Чуй ме, принце! Вълшебство – копнееш?!

Ще приготвя от тази каляска

чуден тиквеник. Ще полудееш!

И насън даже ще ми примляскваш!

 

Обожавам вълшебния час,

в който пак ще сме принц и принцеса.

Тоя сън го сънувам и аз.

И започва в дванайсет без десет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...