22 ago 2014, 23:27

Две четиристишия

  Poesía
1.4K 0 13



Тече животът ни – река. И всеки ден е тъй различна.
И няма никога една и съща капка автентична
във нея. Дните ни с тъга и с радост бързо отминават.
Ала тече река една. И след смъртта ни… пак остава.


***

Човешко е да се греши. Не укорявай съвестта си.

Ако от грешките боли сърцето, напрегни ума си.

Падни. Стани. И пак тръгни. И пак сгреши, но не унивай.

От грешките си порасни. Напред върви светът. Не спирай.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и мъдро!
  • Мъдри четиристишия..., след прочита на които се изправяш и отново тръгваш с вдигната глава, дори се чувстваш като "мачтата на кораба-Земя..."
  • И дете миниатюри излъчват мъдрост и оптимизъм.
    Поздравления!
  • Точно доловена и пестеливо предадена диалектика между душа и съзнание. Дълбоко филисофско! Поздравления!
  • красиво поднесени прозрения.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...