22 ago 2014, 23:27

Две четиристишия

  Poesía
1.4K 0 13



Тече животът ни – река. И всеки ден е тъй различна.
И няма никога една и съща капка автентична
във нея. Дните ни с тъга и с радост бързо отминават.
Ала тече река една. И след смъртта ни… пак остава.


***

Човешко е да се греши. Не укорявай съвестта си.

Ако от грешките боли сърцето, напрегни ума си.

Падни. Стани. И пак тръгни. И пак сгреши, но не унивай.

От грешките си порасни. Напред върви светът. Не спирай.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и мъдро!
  • Мъдри четиристишия..., след прочита на които се изправяш и отново тръгваш с вдигната глава, дори се чувстваш като "мачтата на кораба-Земя..."
  • И дете миниатюри излъчват мъдрост и оптимизъм.
    Поздравления!
  • Точно доловена и пестеливо предадена диалектика между душа и съзнание. Дълбоко филисофско! Поздравления!
  • красиво поднесени прозрения.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...