22 авг. 2014 г., 23:27

Две четиристишия

1.4K 0 13



Тече животът ни – река. И всеки ден е тъй различна.
И няма никога една и съща капка автентична
във нея. Дните ни с тъга и с радост бързо отминават.
Ала тече река една. И след смъртта ни… пак остава.


***

Човешко е да се греши. Не укорявай съвестта си.

Ако от грешките боли сърцето, напрегни ума си.

Падни. Стани. И пак тръгни. И пак сгреши, но не унивай.

От грешките си порасни. Напред върви светът. Не спирай.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и мъдро!
  • Мъдри четиристишия..., след прочита на които се изправяш и отново тръгваш с вдигната глава, дори се чувстваш като "мачтата на кораба-Земя..."
  • И дете миниатюри излъчват мъдрост и оптимизъм.
    Поздравления!
  • Точно доловена и пестеливо предадена диалектика между душа и съзнание. Дълбоко филисофско! Поздравления!
  • красиво поднесени прозрения.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...