Aug 22, 2014, 11:27 PM

Две четиристишия

  Poetry
1.4K 0 13



Тече животът ни – река. И всеки ден е тъй различна.
И няма никога една и съща капка автентична
във нея. Дните ни с тъга и с радост бързо отминават.
Ала тече река една. И след смъртта ни… пак остава.


***

Човешко е да се греши. Не укорявай съвестта си.

Ако от грешките боли сърцето, напрегни ума си.

Падни. Стани. И пак тръгни. И пак сгреши, но не унивай.

От грешките си порасни. Напред върви светът. Не спирай.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво и мъдро!
  • Мъдри четиристишия..., след прочита на които се изправяш и отново тръгваш с вдигната глава, дори се чувстваш като "мачтата на кораба-Земя..."
  • И дете миниатюри излъчват мъдрост и оптимизъм.
    Поздравления!
  • Точно доловена и пестеливо предадена диалектика между душа и съзнание. Дълбоко филисофско! Поздравления!
  • красиво поднесени прозрения.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...