finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
27 oct 2011, 15:07

Две души

807 0 4

Аз като всички имам две души!

Едната е огромна – чисто злато.

А другата – дребнава и руши

понякога със сила непозната...

 

Аз имам две души – една в резерва!

И като всички – ползвам я без свян.

Тя прагматично ползите измерва

и после следва пътя си избран...

 

А другата – все пак от чисто злато -

дълбоко във трезорите стои...

Пречиста, недокосната и свята...

Далече от крадците на души!

 

Аз като всички имам две души...

Не съм светец. Но златната душа,

която във гърдите ми лежи,

не позволява често да греша...

 

А някога, когато горе вземат

душите ми – политнали без мен,

ще се помоля – нека ги приемат

каквито са били до този ден...

 

26.10.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    чудесен вариант на индианската притча за двата вълка!
    особено ми харесва финала!
    честно е да обичаме и двете си души.
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Като си помисля, напълно си прав!Стихът ти е великолепен!Браво!
  • galenavyrbeva (Галена Върбева)
    galenavyrbeva (Галена Върбева)
    Хубав стих, браво!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Страхотен стих! Много близък ми стана с тия две души, самата аз твърдя, че алтер егото на човека е по-силно от онова, което се вижда на пръв поглед, че огромна част от решенията си вземаме на подсъзнателно ниво. Поздравявам те от сърце!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0