Две души

27.10.2011 г., 15:07 ч.

Поезия » Философска

625 0 4

Аз като всички имам две души!

Едната е огромна – чисто злато.

А другата – дребнава и руши

понякога със сила непозната...

Аз имам две души – една в резерва!

И като всички – ползвам я без свян.

Тя прагматично ползите измерва

и после следва пътя си избран...

А другата – все пак от чисто злато -

дълбоко във трезорите стои...

Пречиста, недокосната и свята...

Далече от крадците на души!

Аз като всички имам две души...

Не съм светец. Но златната душа,

която във гърдите ми лежи,

не позволява често да греша...

А някога, когато горе вземат

душите ми – политнали без мен,

ще се помоля – нека ги приемат

каквито са били до този ден...

26.10.2011

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ananel (Нелиса)

2012-03-14T23:58:54+02:00

чудесен вариант на индианската притча за двата вълка!
особено ми харесва финала!
честно е да обичаме и двете си души.
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-10-27T16:53:03+03:00

Като си помисля, напълно си прав!Стихът ти е великолепен!Браво!
galenavyrbeva (Галена Върбева)

2011-10-27T15:27:06+03:00

Хубав стих, браво!
Katriona (Кети Рашева)

2011-10-27T15:08:42+03:00

Страхотен стих! Много близък ми стана с тия две души, самата аз твърдя, че алтер егото на човека е по-силно от онова, което се вижда на пръв поглед, че огромна част от решенията си вземаме на подсъзнателно ниво. Поздравявам те от сърце!