Две души
Аз като всички имам две души!
Едната е огромна – чисто злато.
А другата – дребнава и руши
понякога със сила непозната...
Аз имам две души – една в резерва!
И като всички – ползвам я без свян.
Тя прагматично ползите измерва
и после следва пътя си избран...
А другата – все пак от чисто злато -
дълбоко във трезорите стои...
Пречиста, недокосната и свята...
Далече от крадците на души!
Аз като всички имам две души...
Не съм светец. Но златната душа,
която във гърдите ми лежи,
не позволява често да греша...
А някога, когато горе вземат
душите ми – политнали без мен,
ще се помоля – нека ги приемат
каквито са били до този ден...
26.10.2011
© Георги Ванчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Като си помисля, напълно си прав!Стихът ти е великолепен!Браво!
-
Хубав стих, браво!
-
Страхотен стих! Много близък ми стана с тия две души, самата аз твърдя, че алтер егото на човека е по-силно от онова, което се вижда на пръв поглед, че огромна част от решенията си вземаме на подсъзнателно ниво. Поздравявам те от сърце!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
особено ми харесва финала!
честно е да обичаме и двете си души.