finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Oct 27, 2011, 3:07 PM

Две души

803 0 4

Аз като всички имам две души!

Едната е огромна – чисто злато.

А другата – дребнава и руши

понякога със сила непозната...

 

Аз имам две души – една в резерва!

И като всички – ползвам я без свян.

Тя прагматично ползите измерва

и после следва пътя си избран...

 

А другата – все пак от чисто злато -

дълбоко във трезорите стои...

Пречиста, недокосната и свята...

Далече от крадците на души!

 

Аз като всички имам две души...

Не съм светец. Но златната душа,

която във гърдите ми лежи,

не позволява често да греша...

 

А някога, когато горе вземат

душите ми – политнали без мен,

ще се помоля – нека ги приемат

каквито са били до този ден...

 

26.10.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    чудесен вариант на индианската притча за двата вълка!
    особено ми харесва финала!
    честно е да обичаме и двете си души.
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Като си помисля, напълно си прав!Стихът ти е великолепен!Браво!
  • galenavyrbeva (Галена Върбева)
    galenavyrbeva (Галена Върбева)
    Хубав стих, браво!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Страхотен стих! Много близък ми стана с тия две души, самата аз твърдя, че алтер егото на човека е по-силно от онова, което се вижда на пръв поглед, че огромна част от решенията си вземаме на подсъзнателно ниво. Поздравявам те от сърце!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0