ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
15 dic 2013, 18:31

Две капки роса

934 0 5

 

От спомен по тебе още се мая.
Ням гост пристигаш при мен по нощите.
Даряваш в съня ми късче от Рая.
А после блестиш със сребро по косите.

Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило.
От последните глътки някой залиташе.

Вятър засвири... На опело...

А в тъмнината снежинки летяха.
От душевни виелици вече омръзна ми.

Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0