Две капки роса
От спомен по тебе още се мая.
Ням гост пристигаш при мен по нощите.
Даряваш в съня ми късче от Рая.
А после блестиш със сребро по косите.
Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило.
От последните глътки някой залиташе.
Вятър засвири... На опело...
А в тъмнината снежинки летяха.
От душевни виелици вече омръзна ми.
Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
