Dec 15, 2013, 6:31 PM

Две капки роса

  Poetry » Love
933 0 5

 

От спомен по тебе още се мая.
Ням гост пристигаш при мен по нощите.
Даряваш в съня ми късче от Рая.
А после блестиш със сребро по косите.

Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило.
От последните глътки някой залиташе.

Вятър засвири... На опело...

А в тъмнината снежинки летяха.
От душевни виелици вече омръзна ми.

Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...