Dec 15, 2013, 6:31 PM

Две капки роса

  Poetry » Love
935 0 5

 

От спомен по тебе още се мая.
Ням гост пристигаш при мен по нощите.
Даряваш в съня ми късче от Рая.
А после блестиш със сребро по косите.

Птица свободна... От мене отлитна...
Само за сбогом помаха с крило.
От последните глътки някой залиташе.

Вятър засвири... На опело...

А в тъмнината снежинки летяха.
От душевни виелици вече омръзна ми.

Две капки роса в очите ми спряха
и тихо по бузите се търколиха премръзнали...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...