Две луни
Ето, вечер. Нощ настана.
И месечина бяла
отново над нас изгрява.
А прохладата студена
прегръща пак нощта,
погълната от страсти,
нежни, греховни.
А луната жадно
през прозореца наднича.
Страстите на двама.
Огрявайки лицето ти
нежно, бяло.
А оглеждайки се в
гърдите твои,
съзирайки ги като
две луни не изгрели.
Ето, вечер. Нощ настана.
И месечина бяла
отново над нас изгрява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Ангелов Todos los derechos reservados
