Nov 14, 2008, 8:45 AM

Две луни

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Ето, вечер. Нощ настана.
И месечина бяла
отново над нас изгрява.

А прохладата студена
прегръща пак нощта,
погълната от страсти,
нежни, греховни.

А луната жадно
през прозореца наднича.
Страстите на двама.
Огрявайки лицето ти
нежно, бяло.
А оглеждайки се в
гърдите твои,
съзирайки ги като
две луни не изгрели.

Ето, вечер. Нощ настана.
И месечина бяла
отново над нас изгрява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...