22 ago 2008, 10:34

Две Марии

  Poesía » Otra
873 0 10

Две Марии

 

                                   http://www.youtube.com/watch?v=VDucP93apBU

 

 


Родих Те, Той защото пожела.

И с вик откъснах Те от моята утроба.

Отгледах Те в дома на друг баща,

а днес Те съпровождам аз до гроба!

 

...

 

Последвах Те, защото ме повика,

когато другите презрително ме гледаха.

И само в Тебе срещнах опрощение.

В предложената вяра аз открих утеха!

 

...

 

Като полу-Човек живя, а днес умираш.

Безсилна крача редом с Теб по Твоята Голгота

и сълзи вече, Сине, нямам за проливане,

и Твойта кръв във шепи аз събирам...

 

...

 

След Тебе тихо стъпвам аз като попарена.

Изгаря Те венецът трънен, зная!

А този хълм е гол и не расте трева,

и само бели кости тука се търкалят...

 

...

 

До тука, Сине, Твойта орис Те доведе –

на дървения кръст човек Те прикова.

А аз – Мария – зная, на Успение

очи без Твойта помощ кротко ще склопя!...

 

...

 

В живота си била съм грешна, но и права.

Сега единствено по Твоя път вървя.

От днес – Мария, за последно – Магдалена –

в краката Ти полагам своята глава!...

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=aQVz6vuNq7s

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не одобрявам. Започва отвращаващо пошло като за Мария. Почти като изсрах те, защото имах диария...
    Но все пак си личи слабостта на атеистичната аудитория. И това е все някакво достойноство. Не знам дали в полза на културата...
  • Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да ме прочетат!
    А ако имате още мъничко, мъничко време, чуйте и добавената музика... пречиства...

    Поздрави на всички!
    Прегръщам ви!
  • !!!
    Много силен стих! Много!
  • Браво и от мен ...
  • Няма как да коментирам! Такива стихове се създават за да бъдат прочетени и почувствани...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...