24 mar 2008, 14:47

Две миниатюри

Poesía » Versos blancos

1.2K 0 5

-1-

Един червен карамфил
Абдулрахман Акра
------------------------

От една планета
Някъде в безкрайната вселена
Падна един карамфил
С червени листенца
И аромат приказен
Никой човек не го е мирисал
Един влюбен се доближи
Омаян от аромата го вдигна
И в миг на тъга
Червени капки изтекоха от листенцата
Сълзи бяха на разлюбена богиния
Някъде във височините

-2-

Пълнолуние
Абдулрахман Акра

Нощ е
Тиха е И нежна
С лунната светлина се къпеш
Ароматни капки светлина падат сребристи
На жадната земя изсушена
От нейните ями
Растяха червени рози
С аромат канещ и обещаващ
Беше ти там
Но с бодли на розите
Беше обградена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dr_abdul (Абдулрахман Акра)

Драги Кас:
Радвам се ,че хубаво ти се струва
Драга Василена:
Извени ме за грешката..бързина е
Драга Наташа
Радвам се че ти хареса..поздрав от мен
Драга Магдалена:
Благодаря ти за красивите думи..с обич и от мен
Драга Фея :
Нека ти бъде приятен източния аромат..пролетен поздрав ти изпращам
Драги приятелки и приятели:
С обич и уважение чета вашите коментари..Гордея се с вас

2008-03-24T23:45:49+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Усетих аромата на Изтока...Поздрав, Абдулрахман!

2008-03-24T20:07:26+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Бисерни стихове...носят радост!
Много красиво написано! с обич, Акра.

2008-03-24T16:32:14+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепно!Поздрав!

2008-03-24T16:19:30+02:00
yogimax (Василена Т)

Миниатюра, а не Мениатюра, иначе е о кей!

2008-03-24T15:03:03+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0