Mar 24, 2008, 2:47 PM

Две миниатюри

Poetry » Blank verse

1.2K 0 5

-1-

Един червен карамфил
Абдулрахман Акра
------------------------

От една планета
Някъде в безкрайната вселена
Падна един карамфил
С червени листенца
И аромат приказен
Никой човек не го е мирисал
Един влюбен се доближи
Омаян от аромата го вдигна
И в миг на тъга
Червени капки изтекоха от листенцата
Сълзи бяха на разлюбена богиния
Някъде във височините

-2-

Пълнолуние
Абдулрахман Акра

Нощ е
Тиха е И нежна
С лунната светлина се къпеш
Ароматни капки светлина падат сребристи
На жадната земя изсушена
От нейните ями
Растяха червени рози
С аромат канещ и обещаващ
Беше ти там
Но с бодли на розите
Беше обградена

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dr_abdul (Абдулрахман Акра)

Драги Кас:
Радвам се ,че хубаво ти се струва
Драга Василена:
Извени ме за грешката..бързина е
Драга Наташа
Радвам се че ти хареса..поздрав от мен
Драга Магдалена:
Благодаря ти за красивите думи..с обич и от мен
Драга Фея :
Нека ти бъде приятен източния аромат..пролетен поздрав ти изпращам
Драги приятелки и приятели:
С обич и уважение чета вашите коментари..Гордея се с вас

2008-03-24T23:45:49+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Усетих аромата на Изтока...Поздрав, Абдулрахман!

2008-03-24T20:07:26+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Бисерни стихове...носят радост!
Много красиво написано! с обич, Акра.

2008-03-24T16:32:14+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепно!Поздрав!

2008-03-24T16:19:30+02:00
yogimax (Василена Т)

Миниатюра, а не Мениатюра, иначе е о кей!

2008-03-24T15:03:03+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0