24.03.2008 г., 14:47

Две миниатюри

1.2K 0 5

 -1-

Един червен карамфил
Абдулрахман Акра
------------------------

От една планета
Някъде в безкрайната вселена
Падна един карамфил
С червени листенца
И аромат приказен
Никой човек не го е мирисал
Един влюбен се доближи
Омаян от аромата го вдигна
И в миг на тъга
Червени капки изтекоха от листенцата
Сълзи бяха на разлюбена богиния
Някъде във височините

-2-

 

Пълнолуние
Абдулрахман Акра

Нощ е
Тиха е И нежна
С лунната светлина се къпеш
Ароматни капки светлина падат сребристи
На жадната земя изсушена
От нейните ями
Растяха червени рози
С аромат канещ и обещаващ
Беше ти там
Но с бодли на розите
Беше обградена

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Драги Кас:
    Радвам се ,че хубаво ти се струва
    Драга Василена:
    Извени ме за грешката..бързина е
    Драга Наташа
    Радвам се че ти хареса..поздрав от мен
    Драга Магдалена:
    Благодаря ти за красивите думи..с обич и от мен
    Драга Фея :
    Нека ти бъде приятен източния аромат..пролетен поздрав ти изпращам
    Драги приятелки и приятели:
    С обич и уважение чета вашите коментари..Гордея се с вас
  • Усетих аромата на Изтока...Поздрав, Абдулрахман!
  • Бисерни стихове...носят радост!
    Много красиво написано! с обич, Акра.
  • Великолепно!Поздрав!
  • Миниатюра, а не Мениатюра, иначе е о кей!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....