15 dic 2013, 20:49

Две шепи вяра и едно обичане 

  Poesía
1137 0 14

Бяла съм вече от мъка.

Не усмихвам уморения ден.

Пак вървя по пътеки изгубени

и в очите ми няма небе.

 

Не засвири за мен струнен оркестър,

само цигулка със струна една.

С разпиляна от вятър надежда,

все да гоня безспир любовта.

 

А по тихите калдъръмени улици

неизречени още на глас

се разменят клетви за вричане,

без условности и без никакъв страх.

 

И отдавна нямам очакване,

но за себе си вече разбрах,

за да сбъдна отново живота,

са нужни - дузини от пъстрия смях,

 

две шепи вяра и едно обичане.

Обятията силни в нощната тъма.

Искрица нежност във зениците

и  допира на ангелски пера.

 

 

 

 

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Началото ме спечели окончателно ...
  • Нека по празниците се сбъднат и твоите мечти Силвия!
  • Дядо Коледа да ти донесе здраве, любов и късмет, а таланта си го имаш!
  • Благодаря, че се отбихте на моята страничка Васил,Бонка! Светли празници !
  • Две шепи вяра и едно обичане...по хубаво от това не може и да бъде!
    Весели празници!
  • Думите се леят от душата ти! Поздрав!
  • Благодаря, Чо!
  • Красиво! Поздрав, Валентина!
  • Когато имаш очакване и се провали, се чувстваш разочарован, за това е по-добре да не се очаква нищо, а да се наслаждаваме или изживяваме това, което се случва на момента...
  • И отдавна нямам очакване - не приемам такава позиция. всичко може да се сбъдне, щом го искаш!
  • Благодаря ви за милите думи Жени,Вихра,Албена! Към рецептата могат да се прибавят още съставки, според потребностите
  • Поздрав и от мен!
  • Ще запомня рецептата! Прекрасно стихотворение!
  • Страхотно описана! Хареса ми! Много!
    Поздрави за таланта!
Propuestas
: ??:??