Две слова
Не зная къде, кога и как
вселената ще ни събере,
но и на последния среднощен влак,
при тебе ще ме доведе.
Сега съдбата трудна
прегръщам я без страх,
че зная - скоро ще те целуна,
в кристал вълшебен го видях.
Ще те целуна, ще те погаля
и изморен от фалшива суета,
нещо вярно ще ти кажа:
Две кратки искрени слова!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс учо Todos los derechos reservados
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Е, Алех, време беше да прочета нещо такова от теб!