29 dic 2007, 18:15

Две сърца

  Poesía
887 0 5

Две сърца, две души,

две живи същества.

Това сме аз и ти.

Това е съдбата ни.

Случайна среща живота ни промени.

Пламнаха мечти и любовта се роди.

Чувства безбройни,

връхлитат нашите сърца.

Ние сме като болни -

това е от любовта.

Бляскат очи и се подкосяват крака.

Море от любов

ни облива с любовни вълни.

Аз съм брегът,

а морето си ти,

тръгваш, но винаги се връщаш при мен.

Тази любов е като букет от прекрасни цветя,

сбрали аромата на младостта, вечността.

Пламъкът вечно ще гори,

вечно ще бъдем заедно, аз и ти.

Любовта, с която съдбата ни дари,

е прекрасна, нали!?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...