29 dic 2007, 18:15

Две сърца

  Poesía
883 0 5

Две сърца, две души,

две живи същества.

Това сме аз и ти.

Това е съдбата ни.

Случайна среща живота ни промени.

Пламнаха мечти и любовта се роди.

Чувства безбройни,

връхлитат нашите сърца.

Ние сме като болни -

това е от любовта.

Бляскат очи и се подкосяват крака.

Море от любов

ни облива с любовни вълни.

Аз съм брегът,

а морето си ти,

тръгваш, но винаги се връщаш при мен.

Тази любов е като букет от прекрасни цветя,

сбрали аромата на младостта, вечността.

Пламъкът вечно ще гори,

вечно ще бъдем заедно, аз и ти.

Любовта, с която съдбата ни дари,

е прекрасна, нали!?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...