29.12.2007 г., 18:15

Две сърца

882 0 5

Две сърца, две души,

две живи същества.

Това сме аз и ти.

Това е съдбата ни.

Случайна среща живота ни промени.

Пламнаха мечти и любовта се роди.

Чувства безбройни,

връхлитат нашите сърца.

Ние сме като болни -

това е от любовта.

Бляскат очи и се подкосяват крака.

Море от любов

ни облива с любовни вълни.

Аз съм брегът,

а морето си ти,

тръгваш, но винаги се връщаш при мен.

Тази любов е като букет от прекрасни цветя,

сбрали аромата на младостта, вечността.

Пламъкът вечно ще гори,

вечно ще бъдем заедно, аз и ти.

Любовта, с която съдбата ни дари,

е прекрасна, нали!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...