Dec 29, 2007, 6:15 PM

Две сърца

  Poetry
880 0 5

Две сърца, две души,

две живи същества.

Това сме аз и ти.

Това е съдбата ни.

Случайна среща живота ни промени.

Пламнаха мечти и любовта се роди.

Чувства безбройни,

връхлитат нашите сърца.

Ние сме като болни -

това е от любовта.

Бляскат очи и се подкосяват крака.

Море от любов

ни облива с любовни вълни.

Аз съм брегът,

а морето си ти,

тръгваш, но винаги се връщаш при мен.

Тази любов е като букет от прекрасни цветя,

сбрали аромата на младостта, вечността.

Пламъкът вечно ще гори,

вечно ще бъдем заедно, аз и ти.

Любовта, с която съдбата ни дари,

е прекрасна, нали!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...