12 ene 2015, 0:16

Две-три котки

  Poesía » Otra
1K 0 1

             Две-три котки

 

До едно обичам уличните кучета.

До един човеците - едва ли...

До крак убиха ги на наш'та улица,

до крак във другите квартали.

 

Свирепа пак ще бъде зимата,

щом няма кой да ги затопли -

пустеещи улици безименни

в надежда сочат две-три котки.

 

Но нищо, ще обичам котките -

те тъпчат с лапите и мъркат.

Единствен вятърът по кофите

небрежно във душите ни надзърта.

 

12.12.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...