Две-три котки
Две-три котки
До едно обичам уличните кучета.
До един човеците - едва ли...
До крак убиха ги на наш'та улица,
до крак във другите квартали.
Свирепа пак ще бъде зимата,
щом няма кой да ги затопли -
пустеещи улици безименни
в надежда сочат две-три котки.
Но нищо, ще обичам котките -
те тъпчат с лапите и мъркат.
Единствен вятърът по кофите
небрежно във душите ни надзърта.
12.12.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
