26 jun 2018, 1:50

Двоякост

574 1 3

Какво е щом небето завали́,

дали е просто чакан дар от Бога,

а може би е нас да ни сломи

с непоносима стихийна прокоба?

 

Какво е щом Слънцето напече –

то грее жарко само да ни топли?

А някой може ли да отрече –

ще изгори́ ни сред безспирни вопли!?

 

Какво е щом разбуни се море –

бушуващо, свирепо, непокорно?

В очите с едри капки ще се спре –

сълзи солени в страстите минорни.

 

Какво е щом ни зърне вечността

и ни докосне със ръка студена?

Не е ли повик към една душа,

до болка страдала и извисена!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Владо! Радвам се, че го оценяваш така! Поздрави!
  • Съгласен донякъде, страданието също може да те срине или извиси, след превъзмогването му и с придобитата нова сила от уроците. Ех Любовта – двигател е на всичко Тя......! Поздрави, Наде! Полезен коментар
  • Страданието ни прави по-силни. Любовта е тази, която извисява...И срива...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...