dansyto (Данаил Таков)
804 3686
26.06.2018 г., 1:50 ч.

Двоякост 

  Поезия » Философска, Друга
380 1 4

Какво е щом небето завали́,

дали е просто чакан дар от Бога,

а може би е нас да ни сломи

с непоносима стихийна прокоба?

 

Какво е щом Слънцето напече –

то грее жарко само да ни топли?

А някой може ли да отрече –

ще изгори́ ни сред безспирни вопли!?

 

Какво е щом разбуни се море –

бушуващо, свирепо, непокорно?

В очите с едри капки ще се спре –

сълзи солени в страстите минорни.

 

Какво е щом ни зърне вечността

и ни докосне със ръка студена?

Не е ли повик към една душа,

до болка страдала и извисена!?

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Владо! Радвам се, че го оценяваш така! Поздрави!
  • Прекрасно стихотворение, Приятелю! Поставям в любими и аплодирам силно!
  • Съгласен донякъде, страданието също може да те срине или извиси, след превъзмогването му и с придобитата нова сила от уроците. Ех Любовта – двигател е на всичко Тя......! Поздрави, Наде! Полезен коментар
  • Страданието ни прави по-силни. Любовта е тази, която извисява...И срива...
Предложения
: ??:??