Двоякост
Какво е щом небето завали́,
дали е просто чакан дар от Бога,
а може би е нас да ни сломи
с непоносима стихийна прокоба?
Какво е щом Слънцето напече –
то грее жарко само да ни топли?
А някой може ли да отрече –
ще изгори́ ни сред безспирни вопли!?
Какво е щом разбуни се море –
бушуващо, свирепо, непокорно?
В очите с едри капки ще се спре –
сълзи солени в страстите минорни.
Какво е щом ни зърне вечността
и ни докосне със ръка студена?
Не е ли повик към една душа,
до болка страдала и извисена!?
© Данаил Таков All rights reserved.
