dansyto (Данаил Таков)
804 3686
Jun 26, 2018, 1:50 AM

Двоякост 

  Poetry » Phylosophy, Other
377 1 4

Какво е щом небето завали́,

дали е просто чакан дар от Бога,

а може би е нас да ни сломи

с непоносима стихийна прокоба?

 

Какво е щом Слънцето напече –

то грее жарко само да ни топли?

А някой може ли да отрече –

ще изгори́ ни сред безспирни вопли!?

 

Какво е щом разбуни се море –

бушуващо, свирепо, непокорно?

В очите с едри капки ще се спре –

сълзи солени в страстите минорни.

 

Какво е щом ни зърне вечността

и ни докосне със ръка студена?

Не е ли повик към една душа,

до болка страдала и извисена!?

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Владо! Радвам се, че го оценяваш така! Поздрави!
  • Прекрасно стихотворение, Приятелю! Поставям в любими и аплодирам силно!
  • Съгласен донякъде, страданието също може да те срине или извиси, след превъзмогването му и с придобитата нова сила от уроците. Ех Любовта – двигател е на всичко Тя......! Поздрави, Наде! Полезен коментар
  • Страданието ни прави по-силни. Любовта е тази, която извисява...И срива...
Random works
: ??:??