4 jun 2007, 9:43

Двубой с живота

  Poesía
970 0 4
Няма безизходна ситуация, споделят мъдреците.
Изходът е някъде на другата стена на клетката.
Това, че съм със мозъчна аблация и съвсем не съм умница,
не означава, че животът не ми е калкулирал сметката.  

Ще се посмее над играта с мене и ще спретне клипче
за лутането ми между ръждясалите си решетки.
А аз ще се опитвам да отнема иронията му със стихче
и напразно ще се мъча с хитруването си да го преметна.  

И някой ден, ако успея с пиличка да му скъсам нервите,
може да усети с изненада трънчето в петата си.
И ще си каже вероятно: "Тази птица ще ми сгризе клетката,
май по-добре ще е, ако й върна свободата!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...