4 июн. 2007 г., 09:43

Двубой с живота

974 0 4
Няма безизходна ситуация, споделят мъдреците.
Изходът е някъде на другата стена на клетката.
Това, че съм със мозъчна аблация и съвсем не съм умница,
не означава, че животът не ми е калкулирал сметката.  

Ще се посмее над играта с мене и ще спретне клипче
за лутането ми между ръждясалите си решетки.
А аз ще се опитвам да отнема иронията му със стихче
и напразно ще се мъча с хитруването си да го преметна.  

И някой ден, ако успея с пиличка да му скъсам нервите,
може да усети с изненада трънчето в петата си.
И ще си каже вероятно: "Тази птица ще ми сгризе клетката,
май по-добре ще е, ако й върна свободата!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...