4 июн. 2007 г., 09:43

Двубой с живота

972 0 4
Няма безизходна ситуация, споделят мъдреците.
Изходът е някъде на другата стена на клетката.
Това, че съм със мозъчна аблация и съвсем не съм умница,
не означава, че животът не ми е калкулирал сметката.  

Ще се посмее над играта с мене и ще спретне клипче
за лутането ми между ръждясалите си решетки.
А аз ще се опитвам да отнема иронията му със стихче
и напразно ще се мъча с хитруването си да го преметна.  

И някой ден, ако успея с пиличка да му скъсам нервите,
може да усети с изненада трънчето в петата си.
И ще си каже вероятно: "Тази птица ще ми сгризе клетката,
май по-добре ще е, ако й върна свободата!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...