4 июн. 2007 г., 09:43

Двубой с живота

973 0 4
Няма безизходна ситуация, споделят мъдреците.
Изходът е някъде на другата стена на клетката.
Това, че съм със мозъчна аблация и съвсем не съм умница,
не означава, че животът не ми е калкулирал сметката.  

Ще се посмее над играта с мене и ще спретне клипче
за лутането ми между ръждясалите си решетки.
А аз ще се опитвам да отнема иронията му със стихче
и напразно ще се мъча с хитруването си да го преметна.  

И някой ден, ако успея с пиличка да му скъсам нервите,
може да усети с изненада трънчето в петата си.
И ще си каже вероятно: "Тази птица ще ми сгризе клетката,
май по-добре ще е, ако й върна свободата!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....