Jun 4, 2007, 9:43 AM

Двубой с живота

  Poetry
967 0 4
Няма безизходна ситуация, споделят мъдреците.
Изходът е някъде на другата стена на клетката.
Това, че съм със мозъчна аблация и съвсем не съм умница,
не означава, че животът не ми е калкулирал сметката.  

Ще се посмее над играта с мене и ще спретне клипче
за лутането ми между ръждясалите си решетки.
А аз ще се опитвам да отнема иронията му със стихче
и напразно ще се мъча с хитруването си да го преметна.  

И някой ден, ако успея с пиличка да му скъсам нервите,
може да усети с изненада трънчето в петата си.
И ще си каже вероятно: "Тази птица ще ми сгризе клетката,
май по-добре ще е, ако й върна свободата!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...