29 sept 2010, 13:13

Двукуплетно...

  Poesía
940 1 11

                                                                                          ... duyguların karışık olabilir mi...

 

 

Дали защото Слънцето

пречупи през стъклото тиха ласка

или защото в синьо стихнала

опитвах да отмия пясъка…

 

и впивах жадно бледи пръсти

в клавишите на онемяла песен

и бавно вплитах теб по себе си…

дали защото…

беше есен…

 

 

Дали защото бели сенки

нашепваха в очите ми че могат

по изгрев да разпръснат себе си

на капки изваляна горест…

 

дали защото тишината

заплашваше да ме погълне  

и пак редеше върху камък

ръцете ти –

да ме прегърне…

 

Дали защото всеки пламък

изтлял по дланите ми нощем

чертаеше очи по пладне

а в нежно утро – стихнал полет…

 

дали защото ти повярвах…

че мога да преборя тъмнината

отказах да намеря себе си

и Слънцето…

отвъд душата ти…

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смеш, знаеш!
    ... напълно достатъчна е!

    Благодаря!
  • отказах да намеря себе си
    и Слънцето…
    отвъд душата ти…


    от това си патя често... винаги
    защото душата на любим човек ми е напълно достатъчна
    а целият свят не се умори да крещи в ушите ми че не трябва да е така
    ... не знам


    хубаво стихотворение
  • Валентина! Честит да е! ... на патерици !
    Подарено не се подарява... Думите ти ме трогнаха! Радвам се, че ти е харесало толкова много!

    Благодаря Ви!
  • Така нежно.... и си мисля нескромно... да си го пожелая като подарък за рождения ми ден... който беше на същата дата, на която е публикувано....
    Благодаря, Бети
  • И аз ти вярвам! Тешекюр, мило момиче...за насладата от красивата мелодия, събрана в стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...