29 сент. 2010 г., 13:13

Двукуплетно...

943 1 11

                                                                                          ... duyguların karışık olabilir mi...

 

 

Дали защото Слънцето

пречупи през стъклото тиха ласка

или защото в синьо стихнала

опитвах да отмия пясъка…

 

и впивах жадно бледи пръсти

в клавишите на онемяла песен

и бавно вплитах теб по себе си…

дали защото…

беше есен…

 

 

Дали защото бели сенки

нашепваха в очите ми че могат

по изгрев да разпръснат себе си

на капки изваляна горест…

 

дали защото тишината

заплашваше да ме погълне  

и пак редеше върху камък

ръцете ти –

да ме прегърне…

 

Дали защото всеки пламък

изтлял по дланите ми нощем

чертаеше очи по пладне

а в нежно утро – стихнал полет…

 

дали защото ти повярвах…

че мога да преборя тъмнината

отказах да намеря себе си

и Слънцето…

отвъд душата ти…

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смеш, знаеш!
    ... напълно достатъчна е!

    Благодаря!
  • отказах да намеря себе си
    и Слънцето…
    отвъд душата ти…


    от това си патя често... винаги
    защото душата на любим човек ми е напълно достатъчна
    а целият свят не се умори да крещи в ушите ми че не трябва да е така
    ... не знам


    хубаво стихотворение
  • Валентина! Честит да е! ... на патерици !
    Подарено не се подарява... Думите ти ме трогнаха! Радвам се, че ти е харесало толкова много!

    Благодаря Ви!
  • Така нежно.... и си мисля нескромно... да си го пожелая като подарък за рождения ми ден... който беше на същата дата, на която е публикувано....
    Благодаря, Бети
  • И аз ти вярвам! Тешекюр, мило момиче...за насладата от красивата мелодия, събрана в стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...