29 сент. 2010 г., 13:13

Двукуплетно...

956 1 11

                                                                                          ... duyguların karışık olabilir mi...

 

 

Дали защото Слънцето

пречупи през стъклото тиха ласка

или защото в синьо стихнала

опитвах да отмия пясъка…

 

и впивах жадно бледи пръсти

в клавишите на онемяла песен

и бавно вплитах теб по себе си…

дали защото…

беше есен…

 

 

Дали защото бели сенки

нашепваха в очите ми че могат

по изгрев да разпръснат себе си

на капки изваляна горест…

 

дали защото тишината

заплашваше да ме погълне  

и пак редеше върху камък

ръцете ти –

да ме прегърне…

 

Дали защото всеки пламък

изтлял по дланите ми нощем

чертаеше очи по пладне

а в нежно утро – стихнал полет…

 

дали защото ти повярвах…

че мога да преборя тъмнината

отказах да намеря себе си

и Слънцето…

отвъд душата ти…

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смеш, знаеш!
    ... напълно достатъчна е!

    Благодаря!
  • отказах да намеря себе си
    и Слънцето…
    отвъд душата ти…


    от това си патя често... винаги
    защото душата на любим човек ми е напълно достатъчна
    а целият свят не се умори да крещи в ушите ми че не трябва да е така
    ... не знам


    хубаво стихотворение
  • Валентина! Честит да е! ... на патерици !
    Подарено не се подарява... Думите ти ме трогнаха! Радвам се, че ти е харесало толкова много!

    Благодаря Ви!
  • Така нежно.... и си мисля нескромно... да си го пожелая като подарък за рождения ми ден... който беше на същата дата, на която е публикувано....
    Благодаря, Бети
  • И аз ти вярвам! Тешекюр, мило момиче...за насладата от красивата мелодия, събрана в стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...