29.09.2010 г., 13:13

Двукуплетно...

937 1 11

                                                                                          ... duyguların karışık olabilir mi...

 

 

Дали защото Слънцето

пречупи през стъклото тиха ласка

или защото в синьо стихнала

опитвах да отмия пясъка…

 

и впивах жадно бледи пръсти

в клавишите на онемяла песен

и бавно вплитах теб по себе си…

дали защото…

беше есен…

 

 

Дали защото бели сенки

нашепваха в очите ми че могат

по изгрев да разпръснат себе си

на капки изваляна горест…

 

дали защото тишината

заплашваше да ме погълне  

и пак редеше върху камък

ръцете ти –

да ме прегърне…

 

Дали защото всеки пламък

изтлял по дланите ми нощем

чертаеше очи по пладне

а в нежно утро – стихнал полет…

 

дали защото ти повярвах…

че мога да преборя тъмнината

отказах да намеря себе си

и Слънцето…

отвъд душата ти…

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смеш, знаеш!
    ... напълно достатъчна е!

    Благодаря!
  • отказах да намеря себе си
    и Слънцето…
    отвъд душата ти…


    от това си патя често... винаги
    защото душата на любим човек ми е напълно достатъчна
    а целият свят не се умори да крещи в ушите ми че не трябва да е така
    ... не знам


    хубаво стихотворение
  • Валентина! Честит да е! ... на патерици !
    Подарено не се подарява... Думите ти ме трогнаха! Радвам се, че ти е харесало толкова много!

    Благодаря Ви!
  • Така нежно.... и си мисля нескромно... да си го пожелая като подарък за рождения ми ден... който беше на същата дата, на която е публикувано....
    Благодаря, Бети
  • И аз ти вярвам! Тешекюр, мило момиче...за насладата от красивата мелодия, събрана в стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....