Двукуплетно...
... duyguların karışık olabilir mi...
Дали защото Слънцето
пречупи през стъклото тиха ласка
или защото в синьо стихнала
опитвах да отмия пясъка…
и впивах жадно бледи пръсти
в клавишите на онемяла песен
и бавно вплитах теб по себе си…
дали защото…
беше есен…
…
Дали защото бели сенки
нашепваха в очите ми че могат
по изгрев да разпръснат себе си
на капки изваляна горест…
дали защото тишината
заплашваше да ме погълне
и пак редеше върху камък
ръцете ти –
да ме прегърне…
…
Дали защото всеки пламък
изтлял по дланите ми нощем
чертаеше очи по пладне
а в нежно утро – стихнал полет…
дали защото ти повярвах…
че мога да преборя тъмнината
отказах да намеря себе си
и Слънцето…
отвъд душата ти…
!
