4 dic 2006, 23:38

Дяволска целувка

  Poesía
896 0 0
Звън от пролетта,
песен на пчела,
музика на крила.

Скръбна новина –
отива си любовта.
Рухва света.

Шум от листя,
плач на липа,
вик от есента.

Унизени спомени – избелели
Протичат по моите вени.

Отровни змийски небеса
застилат моята душа.

От кулата с мечти
зърнах кораб от лъжи.
Оставих следи от сълзи
по росните стрехи.

От куршуми със злини
ти, сърцето ми разби.

Жадно вгледах се в празните очи
по-далечни от морските вълни.

Свирепо виждах твоите игри
Разбити на острите скали.

Как сърцето ти гори
върху ледени земи?

Как усмивката личи
в мъртвите искри?

Как лицето ти тъжи
Без сили за добрини?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...