Звън от пролетта,
песен на пчела,
музика на крила.

Скръбна новина –
отива си любовта.
Рухва света.

Шум от листя,
плач на липа,
вик от есента.

Унизени спомени – избелели
Протичат по моите вени.

Отровни змийски небеса
застилат моята душа.

От кулата с мечти
зърнах кораб от лъжи.
Оставих следи от сълзи
по росните стрехи.

От куршуми със злини
ти, сърцето ми разби.

Жадно вгледах се в празните очи
по-далечни от морските вълни.

Свирепо виждах твоите игри
Разбити на острите скали.

Как сърцето ти гори
върху ледени земи?

Как усмивката личи
в мъртвите искри?

Как лицето ти тъжи
Без сили за добрини?