Dec 4, 2006, 11:38 PM

Дяволска целувка

  Poetry
902 0 0
Звън от пролетта,
песен на пчела,
музика на крила.

Скръбна новина –
отива си любовта.
Рухва света.

Шум от листя,
плач на липа,
вик от есента.

Унизени спомени – избелели
Протичат по моите вени.

Отровни змийски небеса
застилат моята душа.

От кулата с мечти
зърнах кораб от лъжи.
Оставих следи от сълзи
по росните стрехи.

От куршуми със злини
ти, сърцето ми разби.

Жадно вгледах се в празните очи
по-далечни от морските вълни.

Свирепо виждах твоите игри
Разбити на острите скали.

Как сърцето ти гори
върху ледени земи?

Как усмивката личи
в мъртвите искри?

Как лицето ти тъжи
Без сили за добрини?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...