danda (Даниела)
358 1120
25 jul 2010, 23:31

Дяволска стомна 

  Poesía » De amor
1432 0 8

Прохлада от гората нося,

сладка съм като планински ручей,

роса отпивам със нозете боси,

поискай само - може и да ме получиш.

Река дълбока съм и бистра, и опасна,

понякога съм буйна, бясна, непонятна,

на кръста билета омайни съм препасала,

снагата ми е хала неподвластна.

В очите ми две мълнии живеят,

ухая на метличинни полета посинели,

уста отворя ли - южнякът кротко вее,

в кръвта ми атове препускат подивели.

Ръцете ми като змии се вият - ненаситни,

бедрата ми кобилици са гладки, кръшни, яки,

гърдите ми луни - потръпват със копита,

шията - светулка бяла, бляска в мрака.

Под сянката дебела на косите ми поспри!

Коприва съм, по тялото ти огън ще разстеля.

И щом ми подариш туптенето на своите гърди,

от стомна дяволска любов ще ти налея.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??