Дяволска стомна
Прохлада от гората нося,
сладка съм като планински ручей,
роса отпивам със нозете боси,
поискай само - може и да ме получиш.
Река дълбока съм и бистра, и опасна,
понякога съм буйна, бясна, непонятна,
на кръста билета омайни съм препасала,
снагата ми е хала неподвластна.
В очите ми две мълнии живеят,
ухая на метличинни полета посинели,
уста отворя ли - южнякът кротко вее,
в кръвта ми атове препускат подивели.
Ръцете ми като змии се вият - ненаситни,
бедрата ми кобилици са гладки, кръшни, яки,
гърдите ми луни - потръпват със копита,
шията - светулка бяла, бляска в мрака.
Под сянката дебела на косите ми поспри!
Коприва съм, по тялото ти огън ще разстеля.
И щом ми подариш туптенето на своите гърди,
от стомна дяволска любов ще ти налея.
© Даниела All rights reserved.
