25 июл. 2010 г., 23:31
Прохлада от гората нося,
сладка съм като планински ручей,
роса отпивам със нозете боси,
поискай само - може и да ме получиш.
Река дълбока съм и бистра, и опасна,
понякога съм буйна, бясна, непонятна,
на кръста билета омайни съм препасала,
снагата ми е хала неподвластна.
В очите ми две мълнии живеят,
ухая на метличинни полета посинели,
уста отворя ли - южнякът кротко вее,
в кръвта ми атове препускат подивели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация