1 ago 2007, 11:01

Дяволски спомен

  Poesía
902 0 0

Всичко започна със гората.
Дойде ред и на полята.
Ето, че качиха се звездите.
Подават им ръце реките.

За мене беше слънце и луна,
тя беше въздух и вода.
Какво направих, за да стане онова,
от което се бои всеки, намерил любовта.

Звездите не й ли подарих?
Полята не й ли оцветих?
Горите не й ли разкрасих?
Живота нейн ли не освежих?

Не знам, няма и да разбера,
но със спомена за нея ще остана
и ще го мъкна вечно с мен
дори и във живота си задгробен.

Ще го пазя даже там,
ще бягам аз от дявол ням
и той ще иска да ми каже
"Спри, върни се, скъпи друже!"

И най-накрая уморен
ще се върна аз решен,
от дявола пленен,
да хвърля този спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Соколов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...