Всичко започна със гората.
Дойде ред и на полята.
Ето, че качиха се звездите.
Подават им ръце реките.

За мене беше слънце и луна,
тя беше въздух и вода.
Какво направих, за да стане онова,
от което се бои всеки, намерил любовта.

Звездите не й ли подарих?
Полята не й ли оцветих?
Горите не й ли разкрасих?
Живота нейн ли не освежих?

Не знам, няма и да разбера,
но със спомена за нея ще остана
и ще го мъкна вечно с мен
дори и във живота си задгробен.

Ще го пазя даже там,
ще бягам аз от дявол ням
и той ще иска да ми каже
"Спри, върни се, скъпи друже!"

И най-накрая уморен
ще се върна аз решен,
от дявола пленен,
да хвърля този спомен.