1 авг. 2007 г., 11:01

Дяволски спомен

899 0 0

Всичко започна със гората.
Дойде ред и на полята.
Ето, че качиха се звездите.
Подават им ръце реките.

За мене беше слънце и луна,
тя беше въздух и вода.
Какво направих, за да стане онова,
от което се бои всеки, намерил любовта.

Звездите не й ли подарих?
Полята не й ли оцветих?
Горите не й ли разкрасих?
Живота нейн ли не освежих?

Не знам, няма и да разбера,
но със спомена за нея ще остана
и ще го мъкна вечно с мен
дори и във живота си задгробен.

Ще го пазя даже там,
ще бягам аз от дявол ням
и той ще иска да ми каже
"Спри, върни се, скъпи друже!"

И най-накрая уморен
ще се върна аз решен,
от дявола пленен,
да хвърля този спомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Соколов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...