4 jul 2018, 4:18  

Дяволско – на глътки

  Poesía » Otra
439 0 0

От твойта мерзост глътка ще отпия,

щом и това ми отреди съдбата.

Тя подсладена бе чрез орисия,

че даже не засяда на душата.

 

От твойта пошлост глътка ще отпия

във чашата с вино́ ми бе налята.

И пак можа тъй ловко да я скриеш

за мое наказание несвято.

 

От твойта низост глътка ще отпия

и ще запомня нейната горчилка,

дори докрай поло́мен ще разкрия,

как ме докара до последна спирка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...