4.07.2018 г., 4:18  

Дяволско – на глътки

437 0 0

От твойта мерзост глътка ще отпия,

щом и това ми отреди съдбата.

Тя подсладена бе чрез орисия,

че даже не засяда на душата.

 

От твойта пошлост глътка ще отпия

във чашата с вино́ ми бе налята.

И пак можа тъй ловко да я скриеш

за мое наказание несвято.

 

От твойта низост глътка ще отпия

и ще запомня нейната горчилка,

дори докрай поло́мен ще разкрия,

как ме докара до последна спирка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...