26 jul 2014, 14:45

Дъга

683 0 0

Дъга

 

Белите качулки на дъжда

глави са свели срамежливо,

преструвам се под тях, че си тъжа,

а сърцето ми подскача живо.

 

В локвите разтваря се тъга

в някакво очакване за нежност,

сигурен съм вече – след дъжда

дъга ще ширне своята безбрежност.

 

Капките ще идат във пръстта,

моите обувките ще са мокри,

бяла, по лицето ми, страстта

ще отлитне върху някой покрив.

 

В ласките ми, пазени за теб,

знам, ще има влага с вкус на есен,

десет реда пози – ред по ред,

ще се разтопят под някой кестен.

 

И ще грейнат в твоите очи

всичките цветя – от дъжд измити,

моята тъга ще полети -

там, където са невинни дните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...