26 июл. 2014 г., 14:45

Дъга

685 0 0

Дъга

 

Белите качулки на дъжда

глави са свели срамежливо,

преструвам се под тях, че си тъжа,

а сърцето ми подскача живо.

 

В локвите разтваря се тъга

в някакво очакване за нежност,

сигурен съм вече – след дъжда

дъга ще ширне своята безбрежност.

 

Капките ще идат във пръстта,

моите обувките ще са мокри,

бяла, по лицето ми, страстта

ще отлитне върху някой покрив.

 

В ласките ми, пазени за теб,

знам, ще има влага с вкус на есен,

десет реда пози – ред по ред,

ще се разтопят под някой кестен.

 

И ще грейнат в твоите очи

всичките цветя – от дъжд измити,

моята тъга ще полети -

там, където са невинни дните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...