Дъга

Белите качулки на дъжда

глави са свели срамежливо,

преструвам се под тях, че си тъжа,

а сърцето ми подскача живо.

В локвите разтваря се тъга

в някакво очакване за нежност,

сигурен съм вече – след дъжда

дъга ще ширне своята безбрежност.

Капките ще идат във пръстта,

моите обувките ще са мокри,

бяла, по лицето ми, страстта

ще отлитне върху някой покрив.

В ласките ми, пазени за теб,

знам, ще има влага с вкус на есен,

десет реда пози – ред по ред,

ще се разтопят под някой кестен.

И ще грейнат в твоите очи

всичките цветя – от дъжд измити,

моята тъга ще полети -

там, където са невинни дните.